kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Вихрен – Ад или Рай?
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Юли 04, 2017 12:37 pm    Заглавие: Вихрен – Ад или Рай? Отговорете с цитат

Отговорът е ясен, за едни: На Бъндерица – Рай, на Вихрен – Ад! За други, обратното.

Къде сме ние? - се пита във всяка анкета.

Ние сме си в къщи и броим нервно дъждовните капки през прозореца... Вече се наредиха три поредни дъждовни уикенди и след множество молби до Емил Чолаков (голям лъжец е), да ни подари някоя и друга суха Събота и Неделя, най-накрая се случи (не че се спряхме, де, ама за това после...). Та така се случи, че направо се залитна в другата крайност и изведнъж започнаха зверските горещини с температури достигащи 35-40 градуса. При подобни температури всичко се размеква, че даже размазва. Аз също. Малкото мозъчна дейност в подобни ситуации ми е достатъчна само да пазя равновесие, но повярвайте и това се постига трудно. Наистина - тежко е. Неописуемо тежко.
За очаквания уикенд метеоролозите също не ни пощадиха, като ни направиха любимия подарък за много африкански племена - прекрасни слънчеви дни с температури 41-43 градуса. Подаръците обаче са от онези, които не могат да се отказват, но затова пък може да се бяга от тях.

В жарещия следобеден Петък с последни сили се добирам до ключалката на кемпера (нашият е без ЦЗ), отключвам, качвам се на първото стъпало, сядам зад волана и … направо колабирам. Едвам поглеждам към термометъра и не мога да повярвам - температурата вътре е 55градуса. Малки капчици китна роса моментално се появиха на различни места по мен и бавно започнаха да се спускат по добре оформената, като на главен готвач мускулатура.

Преди път започвам с обичайната проверка. Хвърлям един поглед към мехурите на въздушното окачване и с радост установявам, че и там температурата си е казала думата – 10 атм. Идеални са за почти 4.5 тонната машина. Масло в двигателя трябва да има. Последния път не го сменях, а направо долях нови 10л. така, че общо имам вече към 20. Правилото тук е като отвориш капачката, да го напипаш с пръст. Нивото е точно до ръба, така че ще ми стигне за двата дни. Антифриза ми е специален – тъмно розов и кипи при 106 градуса. От него също имам достатъчно. Гумите си изглеждат много добре, но по стар шофьорски обичай им тегля по един ритник. Ок са. Нафта – има. Е, не виждам друго какво да проверявам и затова направо тръгвам. А, забравих … проверявам дали децата са вътре … Две ги няма - от по-малките. Чудесно! Очаква ни един малко по-спокоен уикенд.

Вече сме готови и така с „Пълен назад“ потегляме към Бъндерица. Старо шофьорско правило гласи: „Никога не тръгвай първо назад – носи лош късмет!“. Поради сложната инфраструктура пред нас обаче, правилото не се спазва. А и аман от шофьорски глупости от миналия век. Ако искам ще тръгвам и вертикално, стига да мога да отлепя тия тежки матраци от земята. Късмета е за други. Например за жена ми – че ме е срещнала в живота си… Хайде стига глупости, че път ни чака … има-няма 190км. Скучни или не, все тая. Не са много и ще ги изтърпим все някак. Без деца поне няма да викам и ще си чувам радиото идеално.

На излизане от София поемаме на Юг през най-големия пътен възел на Балканския полуостров, този построен от ББ. Наистина е огромен на няколко нива и с 71 входове и изходи. Добре че съм с последно поколение спътникова навигация, черпещо информация от военните спътници на НАТО. Без него нямаше да се оправя. Но добре, че има и табели: „За Бъндерица – следвайте магистрала А23“. Следваме я. Малко след с. Студена започва тежко изкачване. Пътят е магистрален с аварийна лента. Тя естествено е бяла и леко чакълирана. Чудя се от какво? След минута вече не се чудя. От отбивката която се врязва в магистралата излизат няколко големи четириосни самосвала, претоварени с чакъл от кариерата в Студена. Ако се движат пред вас дори и с 20км/ч, от вдигащия се прахоляк вече нищо не може да видите. Мъката е до отбивката за Боснек, там се гмурват под магистралата и поемат към строежите. Ама к'во да описвам пътя, като всички много добре го знаете, затова по на кратко.

Нататък пътят е песен … чак до Градево или началото на планинския проход Предел. Вече сме точно някъде там и спираме да охладим коня на онази чешма, която е на десетина метра в гората, над първото уширение след селото. Качваме се по големите камъни към водата и по едно време от някакъв клон на дървото над нас, пада някаква змия. Кучето ни от страх изскимтя и се стрелна обратно към кемпера. Жена ми не я е страх (от роднинството ли е … не знам). Имах един комшия, казваше на жена си Пепа – от пепелянка, а тя се казваше Таня. Моята естествено си е много добра, но все пак генома не бива да се забравя. Змията пък сигурно се уплаши повече и побърза да се скрие из храсталаците.
Охладихме се добре с пиринска вода и след още няколко километра сме в едноименния град Банско, прочул се в целия свят с бутиковата си кръчма „Дедо Пене“. Не отделяме никакво време на красивото туристическо градче, а направо покрай р. Глазне и през централната порта, влизаме в „Национален парк Пирин“. Веднага след портата температурата започва осезаемо да пада, а аромата на смола и борови връхчета бързо нахлува през отворените прозорци на кемпера. Още няколко завоя на 1-ва и сме пред Бъндерица.

Къмпинга е почти празен – един кемпер и 2-3 палатки. От хората в тях научавам, че в следващите два дни в местността ще се провежда състезание по ориентиране и се очакват доста посетители. Бързам да се настаним, като се старая да запазя място за още няколко колеги. Пилето е обещал да дойде с цялата си фамилия, а малкия му има колело без педали! Само за него трябват 2 дка. + 1 за маневри с караваната, и то къмпинга … свърши. Нищо, ще измислим вариант, като дойдат 200-те участника от габровския клуб по ориентиране с още 300 баби публика, да аплодират успешно завършилите.
Трудно изкачвам валчестите бански камъни по пътя до третата тераса, но накрая успешно се настаняваме. Най-далече от кръчмата и най-близо до водата. Поляната е чудесна. Равна естествено затревена и току що добре окосена. Песните на Ивана почти не се чуват. На Пилето трябва да му хареса, ако не пак ще има скандали във форума и спукани гуми. Ако е само това, добре, че тук боя е като за добър ден.

След няма и час пристигат и други. Настаняват се. Часът е вече към 19.00, а слънцето въобще не мисли да си ходи. Ние също. Прохладно, че чак хладно е. Температурата е около 19 градуса и на по бира обсъждаме стратегията за следващия ден – изкачване връх Вихрен и други неназовани места или само връх Вихрен … без други неназовани места.



Към 24.00ч пристигат и следващите, но пилето го няма и с тях. Притеснен съм. Дали пък не са забравили гумените ботуши на малкия … или колелото без педали. Утре ще разберем.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Trifonov



Регистриран на: 09 Фев 2010
Мнения: 756
Местожителство: Ловеч

МнениеПуснато на: Вто Юли 04, 2017 8:39 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Хубаво е на хладно. Но за Ориентирането, моля, с уважение. Фенките не са само баби. То...иначе за какво да ходя. Very Happy
_________________
0888851346, atanas_trifonov@dir.bg
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 05, 2017 1:37 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

То за фенките на габровския клуб по ориентиране става въпрос, не за ловешкия ... Сега да не вземе да се обиди и някой от Габрово, че тогава няма оправяне. Very Happy

Съвсем между другото и абсолютно сериозно, но горе на върха тичешком пристигна една млада състезателка по ориентиране с напръщяло розово бюстие и тъмни шорти, впили се в дупето ѝ. Мъжките погледи така я заоглеждаха, че за малко някои да паднат бездната. Аз добре че бях седнал. А един пък, както си ядеше и глътна цяло току що обеленото си яйце. Чак тогава започнах да разбирам хората, които се занимават професионално с ориентиране Very Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
chicken



Регистриран на: 13 Сеп 2016
Мнения: 1449
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 05, 2017 2:04 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Какво ориентиране?! Там даже и комарите знаеха къде са. Тяхната кожа! Дисциплината се води скайрън. И не е за бели хора Smile А тази с розовото няма стигане, освен, ако не спре Smile Но това не пречи да привлича публика, която дори да подтичва по трасето Smile Независимо от възраста Smile
А девойката и младежа, с които се видяхме там, участваха на късата дистанция. Девойката втора при жените. А миналата година на Витоша 100 до средата се движех по бързо от нея. С тази разлика, че аз си останах до средата, пък тя финишира Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 05, 2017 2:19 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

А бе не знам за твоята девойка, но тази с розовото беше с култовия номер 69 ... сигурно не е случайно.


... и за комарите си прав. Нищо, че горе нямаше нито един. Вятърът беше толкова силен и с такава посока, че право при теб идваха.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Сря Юли 05, 2017 2:28 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Преди тежки и продължителни преходи на кашкавал-туристи, като нас, ставането трябва да е рано, както казват по-опитните – „Денят трябва да е пред вас“. Затова и ние не правим изключения и още в 5.30 дежурния по кемпер надува тръбата, почуквайки с нея на всеки над главата му. В 6.30 отбора е сформиран, като с учудване разбирам, че всички които са дошли ще участват в изкачването. Дори охрана на лагера няма да има. Всички са закусили, отпочинали и екипирани.

Както знаем от Беър Грилс (най-добрия експерт по оцеляване и приключения в природата) с планината шега не бива, затова правя обстойна проверка на туристическата екипировка на участниците. С изненада се натъквам на дамски обувки с токче над 10 см и мъжки джапанки с катарама само на големия пръст! Още … дълги копринени тениски с дълбоко деколте, дизайнерски шапки с фрапиращо голяма периферия, дантелени ръкавели и още някои други елементи лишени от логика за използване в подобни случаи. След кратки спорове относно замяната на въпросните екипи вече сме готови и бързаме към отправната точка – хижа Вихрен.

Пътеката ни почти веднага започва със стръмно изкачване, но затова пък от високо се открива чудесна гледка към лагера.



Видно пилешка каравана още няма. Жалко или не, тръгваме без него.

...

Вчера забравих да кача поне една снимка на чешмичката с ледено студена пиринска вода. Ето я между онези двата побратимени дънера. Точно на 15.5 крачки от нас е.



До хижата ни разделят някакви си 40 минути, но въпреки това бързаме да сме първи на касата. Не знам дали знаете, но изкачването на Вихрен е вече платено. Не е скъпо, от община Банско са щедри – 4лв. за възрастни и 2лв. за дете от 4 до 12 г., за по-малките е безплатно. Може да се плати и с дебитна карта. Чейндж няма, така че чужденците трябва да си носят левове.

В 8.00ч сме на малкия паркинг пред хижата. Паркинга е препълнен с коли, че даже има и безразборно наспирали по пътя. Въпреки, че работното време е от 8.00ч и опашката вече беше доста голяма, но касиерката още я нямаше. Никой обаче не нервничеше, а типично по български, чинно чакаше реда си. Все пак всеки е дошъл на почивка и му се щеше да запази доброто си настроение и силите си за предстоящото изкачване. Дори и най-малкия скандал може да стопи 100 000 калории от енергията, която ще му е необходима за изкачването.

Към 9.00 вече сме с билети в ръце. Подаваме ги към електронния баркод-скенер и торникета ни пуска по единствената пътека към върха. Маркировката за хора не далтонисти е бяло/червено/бяло. Нарочно сме избрали най-лекия маршрут, този от южната страна на върха, защото е най-удачен за кашкавал-туристи, даже за кашкавал-пане–туристи. Средната ни възраст е 45-50г (като изключим децата, които по презумция са с неизчерпаема енергия), но за сметка на това средното ни тегло сигурно гони 80кг. Така започваме изкачването по една леко затревена пътечка с буйно поточе до нея. Всъщност има още няколко пътеки, които обаче са за други по-безинтересни места и тъй като сме си платили само за върха, и целта ни е именно той, ние подхващаме по нея.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 637
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 5:06 am    Заглавие: Отговорете с цитат

thumb up мястото е уникално . Поне като са го направили платено дано да са оправили маркировката , че миналата година се объркахме и не можахме да стигнем до върха , но си направихме хубава разходка . Как ми се приходи на планина...... Think
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 10:16 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Пътеката е доста стръмна, като на някои места преминава през скалисти участъци и не високи клекове, а на едно място и през самата рекичка. Някои от групата още тук оцениха подходящата екипировка, която имаха. Други пък въобще не съжалиха, като промениха своята още долу в лагера (удобни гумени ботуши над коляното тук биха били безценни)

На самата рекичка всички спираме да си напълним вода. Тези които си носят минерална я изливат и пълнят от тази в поточето. Първо е много по-вкусна, второ е студена и трето, но не и по важност е напълно безплатна или по-точно, включена е във входната такса.

След падащото от високите скалисти сипеи поточе, пътеката продължава бавно да се вие нагоре, нагоре и нагоре. Колкото повече, толкова повече. Ама и гледките към хижата и те са … толкова повече.





Като погледнеш към върха пък ти се струва, че вече си го превзел поне на половина. Неее, илюзия е всичко. С нашето темпо и безкрайните почивки ни чакат още минимум 4часа.



Както се подразбира, към върха не сме се устремили само ние. Преди да тръгнем, три големи микробуса разтовариха поне 60 човека, отделно от тези 200 на опашката. Така по пътеките се гоним едни други, често блъскайки се за по-предно място пред поточето или за по-удобно такова с хубав изглед за снимки и почивки.



Продължаваме нагоре, като по модерния висотомер на млада членка от групата ни водим пълна статистика. От лагера до момента сме преодолели 323м и ни остават още 16812 крачки. Това е особено важно за някои по-възрастни членове от екипа ни, вероятно за да преразпределят прецизно и правилно предстоящото натоварване. Уреда на младата дама естествено има и други много важни функции – измерва пулс, кръвно налягане, кръвна захар, хемороиди, пресъхнало гърло и много други. Технологичните новости и тук са впрегнати в помощ на потребителя.

Забравих да спомена и нещо изключително важно за участниците между 10-15г, а именно, че по целия маршрут има интернет свързаност и то на почти всички мобилни оператори. Само на един трябва да ползвате VPN-връзката на заслона под местността Казаните, но днешните млади имат абонамент към повече от един оператор и това не трябва да ги притеснява.

Продължаваме ...

По-горе споменах за цвета на маркировката, а сега ще отбележа със задоволство, че тя е напълно достатъчна, на гъсто е и е в много добро състояние (Стоян и Роси може да са спокойни, че повече няма да се губят на Вихрен). Всъщност и да не я виждате по някакви причини, дългата колона от хора пред вас няма как да остане незабелязана, така че изгубването е невъзможно. Естествено зимата или при лоши метеорологични условия нещата ще са други, но тогава и планината не е за туристи, като нас.




Вече сме преодолели голяма част от стръмния тревист наклон и сме някъде в основата на върха. Вятърът е доста силен и направо си е студено, нищо че слънцето не спира да напича. Направо съжалих, че тръгнах без шапка, шал, ръкавици и ръчно плетени, вълнени чорапи до коленете. Времето в планината е доста динамично и толкова бързо се променя, че може даже и сняг да завали.

От позицията в която се намираме се откриват страхотни гледки - множество големи и по-малки пирински върхове, няколко малки езера, а при ясно време и части от Рила.















Вижда се естествено и великия мраморен колос Вихрен. Сега вече може да се добие по-реална представа за размерите му.

След доста сериозна почивка започваме същинското катерене на върха. Предвид състава на основата му, терена е доста тежък. Пътеки липсват, а наклона на места надхвърля 45 градуса. Участието на четирите крайника в изкачването са напълно позволени, дори често и задължителни. Изкачването на върха става на всеки според възможностите – директно нагоре или на зигзагообразни серпентини. От тук времето за достигане на заветната цел може да надхвърли 1 час, а за кашкавал-пане-туристи и 2 часа. Спиранията за почивки трябва да се осъществяват много внимателно, поради реалната опасност от скоростно връщане в отправната точка. Травми в този случай не са изключени.

След стриктно спазване на всички описани по-горе правила и след спорно количество изпита вода, вече сме на върха. Господ беше с нас и пострадали и травми нямаше.







От върха освен поразителна гледка във всички посоки, ясно се вижда и металната пирамида, в която находчиви банскалии са натрупали камъни.

Както знаете Вихрен е висок 2914м и е втория по височина връх в България, след Мусала – 2925м. Това обаче не се е понравило на хората от Банско и те са започнали да топят разликата от 11м. Тази история датира от много отдавна и изглежда банскалии вече са се примирили с второто място, защото пирамидата е пълна само с около 2м. камъни.



Ако погледнете на Юг и надолу, няма как да не ви направят впечатление множеството различни надписи от камъни, различни фигури, сърчица, кръстове и разни други знаци, написани са на поляната точно в подножието на върха. Като бяхме там не се виждаха, но сега от високо е друго. Много беше интересно да разберем, че Ц+Н=ВНЛ, че Гошо от Русе също е бил тук, или пък че някои са се уволнили с „УВО 99“, както и още много др.

...

Някъде в далечината съзираме и т.н. „други неназовани места“. Това е тайното кодово наименование на „Кончето“ – представлява тесен скален ръб свързващ вр. Кутело и вр. Бански Суходол, по маршрута вр. Вихрен - х. Яворов. Приет е още за най-опасния туристически маршрут в Пирин. Наричахме го между нас си „други неназовани места“, заради изричната забрана на някой от екипа ни да го посетят. Така като си говорим пред тях те не могат да разберат, какви намерения имаме.

Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
chicken



Регистриран на: 13 Сеп 2016
Мнения: 1449
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 10:18 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Ква маркировка! За тези пари на ръце ги носят до горе, ама ги е срам да си кажат! И явно им е харесало, щото питаха за още. Върнаха се свежари. Отпочинали, наспали се... Затова така курназ са станали рано сабахлян...
А, изпреварил ме е! Тези снимки са правени на връщане, при слизането и после само им е обърнал реда! Всъщност най вероятно няма такъв връх, щом не съм бил там! Абсолютен фейк е цялата история! Дори мога да приложа снимка на същата тази поляна, на която я има и моята каравана, премахната явно с пейнт на домашния компютър. Евала, че се е сетил и колата да изтрие, че щеше да е много прозрачно...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
vladostanimirov



Регистриран на: 19 Окт 2008
Мнения: 3715

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 10:50 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Жестоко ! Се едно съм бил там !
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
loveforever
Администратор
Администратор


Регистриран на: 29 Сеп 2007
Мнения: 6308
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 3:00 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Боже, колко неща забелязват някои докато вървят ...

Косьо допускам, че имаш някаква скрита роднинска нишка я с някой поет, я с Щастливеца.

А аз съм тотален заплес. Само светлина и композиция са ми в акъла, поради което съм отървала ключово-екзистенциални моменти ...
Ще трябват още много тренировки think hipi photograph books computer

А кат за протокола ей го на и родзавия потник


_________________
Магия в лилаво
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 425
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 4:48 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Кво да правиш, мъже ..., но моля покажи и състезателния ѝ номер ...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
chicken



Регистриран на: 13 Сеп 2016
Мнения: 1449
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Чет Юли 06, 2017 5:38 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

А, тя е участвала във "вертикалния километър"! Тъкмо е била напомпана Smile
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Кемпер / Каравана
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 637
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Пет Юли 07, 2017 5:23 am    Заглавие: Отговорете с цитат

Bravos Bravos на групата , жалко че сме далече и съботно -неделни почивки трудно уреждаме , иначе с най- голямо удоволствие бихме се включили да изкачим някое връхче.
Ама така е като ходим през седмицата , няма навалица ......няма кой да ти покаже посоката .....и накрая близо сме, а не стигаме до върха big laugh
Ако изкачвате Мусала , горе да пиете чай , най- хубавия и ароматния , който съм пила в живота си , заради него бих го изкачила пак
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
ganev78



Регистриран на: 11 Юни 2014
Мнения: 243

МнениеПуснато на: Пет Юли 07, 2017 8:17 am    Заглавие: Отговорете с цитат

bbravo ssuper kvp, ти наистина се оказа скрит талант. Страхотни сте. Другият път ни бройте и нас. Happy
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страница 1 от 5

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov