kemper-club forum Форуми kemper-club forum
Място за комуникация и споделяне на идеи, мероприятия и мнения на хора запленени от страстта наречена кемпер. Да погледнем живота от хубавата му страна!
 
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрация 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 

ПЪРВО ПРОЧЕТИ ТОВА!

В този форум се комуникира на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, пише се на КИРИЛИЦА и моля НЕ СЕ ОТКЛОНЯВАЙТЕ от това правило!
Уважавайте другите, за да уважават и вас! Бъдете преди всичко ХОРА, не примати!
Едно кратко пътуване с влак
Иди на страница Предишна  1, 2
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Роси и Стоян



Регистриран на: 18 Юли 2012
Мнения: 664
Местожителство: Бургас

МнениеПуснато на: Съб Мар 11, 2017 5:10 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

super
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 532
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Мар 13, 2017 1:08 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря на всички за отзивите.

Не очаквах да се заинтригуват толкова много хора от тези писания. Явно всички много си обичаме Родината, и съвсем не ние безразлична.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
kvp155



Регистриран на: 21 Юли 2015
Мнения: 532
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Мар 13, 2017 1:44 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Продължаваме нататък, към едно от най-емблематичните и тайнствени кътчета на красивия Велинград – карстовият извор Клептуза и едноименния парк с двете езера. Местността е обявена за защитена и наистина има защо тя да е един от символите на града.

















Красиво, очарователно и лъхащо спокойствие място.
След зимата хората са зажаднели за контакт с природата и въпреки сравнително ранния час, района на двете езера е пълен с майки с деца и хора просто дошли на разходка. Паркът предлага чудесни условия за отмора. Построени са няколко увеселителни детски площадки, дават се водни колела под наем, малките заведения около езерата предлагат изкусителни ястия, чиито аромат се носи наоколо. Разни търговци продават лакомства и сувенири (купихме си малко българско знаменце за стъклото на кемпера, че старото се е изпоцапало), въобще – много е хубаво. Имаше преди време и един образ с шапка накичена с лотарийни билети, но сега не го видях. Беше постоянното присъствие и емблемата в парка, но вече го няма. Явно няма и кой да го замести.











Наиграха се децата, поразходихме се из парка и отидохме в пешеходния центъра на спокойния град, да „убием“ времето до връщането ни с обратния влак в 17.01ч.



Не съм си и помислял, че няма да купя памук за всички. Нищо, че после дори и зъбите ни бяха сини от изключително полезния оцветител. Така омазани порядъчно се отправихме обратно към гарата, да не изпуснем „Експреса“. Купихме си пак от онези билети за възрастни и понеже бяхме доста по-рано, успях добре да разгледам и гарата. Ами какво да кажа – браво на БДЖ ! Една наистина спретната, красива и чиста гара.







Гарата видно е ремонтирана скоро, но все пак е запазила автентичността и облика си. От декорирания таван на централното фоайе виси огромен, красив полилей от масивно дърво. На стената е поставена картина с някогашния парен влак. Боядисани стени, подменена дограма, пейки за чакащите и т.н. Само дето тоалетната беше заключена, а на вратата ѝ висеше табела „Само за клиенти на БДЖ“. Ние уж сме от клиентите, но така и не се разбра къде се съхранява ключа. Тук разбира се Европа леко ни е задминала.
Докато снимам, малките са се пръснали като пилци из коловозите и изоставените по тях товарни вагони, а майка им крещи обезумяло по тях. Обичайна гледка, но добре, че нямаше никой да се срамуваме излишно.

Влака идва без нито една минута закъснение и я, … същия е с който пътувахме на идване.



Жалко, не можахме да направим паралел с влак теглещ от старите вагони, като очаквах те да са малко по-ретро. Мятаме се вътре и обратно по завоите към Варвара. Персонала е същия и даже ни познава, само онзи чичко дето знае всяка гара го нямаше.



Още малко гледки от пътя на обратно



















Ето вече ни очаква дежурния на гара Варвара



А тези момичета през целия път се возиха на „мостчето“



И така след още час и 16 мин. сме си в "къщата" във Варвара. Пълни сме с емоции - и то само от едно кратко пътуване с влак!

Каквото и да си говорим, красива е България!


На следващия ден нямаше как да не се отдадем на лежерна почивка край басейните. Плаж, вода, игри, а надвечер - обратно към село, че в Понеделник пак сме на работа.

… А Понеделник-а – ниски температури, лошо време и вали дъжд! Голям кеф – все едно успяхме да надхитрим природата! През всичките ни почивни дни времето беше чудесно.

Малко история за ГОЛЕМИЯ малък влак, която не знаех и ми беше интересна.
Във факти:
„През 1915 година правителството нарежда да се проучат долините на реките Яденица, Ели дере (днес Чепинска) и Въча, и да се избере откъде да се прокара железен път към Родопа планина. През следващата 1916-а е решено! Ще се строи теснолинейка от гара Саранбей, през дефилето на река Ели дере, Чепинското корито, Аврамовата седловина и от там по долината на река Места към Разложко и Неврокоп (днешен Гоце Делчев). На 25 май 1920 година 19-тото Обикновено народно събрание гласува и приема закон № 1257 за построяването на теснопътна 760-милиметрова жп линия от Саранбей за Лъджене, Якоруда, Разлог и Неврокоп.
Веднага възниква въпросът кой ще проектира линията. Първите двама поканени инженери се отказват мигновено и подават оставка. Причината – крайно опасното и диво дефиле на Елидерска река. Тогава в България се прибира току-що дипломираният в Германия млад инженер Стоян Митов. Именно той започва проекта на тясната жп линия от Тракия до Пирин.
Работата стартирала още през същата 1920 година. Зимата настъпила и фактическата дейност била отложена за пролетта. Така през 1921 година работници от трудовата повинност, която се сформирала точно тогава от кабинета на Александър Стамболийски, и начело с инженер Митов, започнали усилена работа в първия равнинен участък между гара Саранбей и село Варвара. За 5 години – до лятото на 1926-а, линията пробила дефилето и достигнала село Лъджене. Работило се в много тежки условия без никаква техника и механизация. Десетте тунела в този участък са пробивани с каменарски взривове, кирки и лопати, в условия, изключително опасни за живота.
На 2-ри август 1926 година, точно в 11 часа, потегля първият влак в историята на теснолинейката. След гара Саранбей влакчето спира на гара Варвара, спирка Баните, гара Дорково, спирка Бакърджийски хан, гара Долене, спирка Дренов дол, гара Чуката и слиза в последната гара Лъджене-Каменица. Пътуването трае 3 часа и 22 минути. През следващата 1927 година е открит участъкът между селата Лъджене и Чепино-баня, днес квартали на Велинград. Още една година по-късно била открита и отсечката от село Варвара до град Пазарджик. От този момент със закон името на линията било сменено. Тя вече се казвала Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Варвара – Саранбей. В закона се казвало още, че Пазарджик ще бъде основна начална и крайна гара за влаковете по линията.
9 години по-късно е въведен в експлоатация следващият участък – от Чепино-баня до гара Якоруда. Той е най-трудният за изпълнение. Тук – между спирка Света Петка и гара Аврамово, жп линията се изкачва в 5 етажа, провирайки се под себе си посредством 16 тунела само за 9 километра. Това уникално за света съоръжение наричаме „осморка” заради формата, която прави трасето. След гара Аврамово линията прави две спираловидни слизания, наречени още „шестици” – покрита и открита. Така достига до спирка Черна Места и оттам се спуска до Якоруда по долината на река Места. Участъкът е въведен в експлоатация, но без официално откриване.
Уникално за участъка от Велинград до Аврамово е, че тук жп линията Септември – Добринище и до днес остава единствено транспортно средство за стотици местни от високопланинските села край гара Цветино. Голяма част от местното население там изкарва прехраната си благодарение на теснолинейката, която остава жизненоважна за района.
На 30-ти юли 1939 година се открива отсечката до гара Белица, като общата дължина на линията от днешен Септември вече е 101 километра. Тогава самият Цар Борис III кара празничния влак. Това събитие остава в съзнанието на местното население – двете чудеса: цар и влак – заедно. …“
В числа:
- Дължина на трасето: 124.7 км
- Брой жп гари: 12
- Брой жп спирки: 13
- Междурелсие: теснопътно - 760 мм (при нормално 1435 мм - за всички останали жп линии у нас)
- Тип: еднопътна неелектрифицирана жп линия (разминаванията между влаковете се правят само на гарите, защото само там има допълнителни коловози за среща на 2 композиции)
- Най-голямо населено място по линията: град Велинград
- Области, през които минава: Пазарджик и Благоевград
- Общини: Септември, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско
- Градове, през които минава: Септември, Велинград, Якоруда, Разлог, Банско и Добринище
- Градове, близо до които минава: Костандово, Ракитово и Белица (до 4-5 км)
- Най-висока жп гара - Аврамово (1267 м над морското равнище) - най-висока на Балканския полуостров
- Брой тунели: 35
- Брой големи мостове: 4
- Денивелация на трасето: 1029 м (От 238 м при гара Септември до 1267 м при гара Аврамово)
- Трасето се изкачва над себе си на няколко места, посредством - една "Осморка", където линията се изкачва на 4 етажа и с тунели се провира под себе си и две "шестици" - закрита и открита (спираловидни развития на трасето за преодоляване на разликата във височината) - с това линията е уникална в света“.

Наистина е Голям този влак! Всеки може да се убеди в това.


Благодаря за вниманието.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Кемпер / Каравана
M_I_T_A_K_A



Регистриран на: 01 Юли 2010
Мнения: 16
Местожителство: Русе

МнениеПуснато на: Пон Мар 13, 2017 3:17 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Благодаря за споделеното! Както за самото пътуване, така и за фактите. България наистина е едно уникално кътче, за жалост не всеки го оценява, но както се казва "пълно щастие няма"
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
mulenceto



Регистриран на: 22 Май 2012
Мнения: 2389
Местожителство: Все села, беше в София, сега в Пловдив, ама е от столицата Варна :)

МнениеПуснато на: Пон Мар 13, 2017 4:59 pm    Заглавие: Отговорете с цитат

Ей, носталгия...
Пътувал съм с теснолинейката, още като ученик 7 клас.
Бяхме на летен лагер в Банско и добре си прекарахме.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Посетете сайта на потребителя Кемпер / Каравана
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    kemper-club forum Форуми -> Пътувания в България Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2
Страница 2 от 2

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2005 phpBB Group
Translation by: Boby Dimitrov